 |
| FRANCISCO MORALES LOMAS |
https://orpheus-plovdiv.eu/speaker/francisco-morales-lomas/?lang=en
FRANCISCO MORALES LOMAS
Spanish writer. Poet, novelist, playwrigth and essayist. He has published a hundred books. Academic in different academies. Full Professor of Literature. PhD in Hispanic Philology. Degree in Hispanic Philology and Law. President of the Andalusian Association of Writers and Literary Critics (AAEC) for sixteen years and currently honorary president. President of the International Association for Humanism in Solidarity (AIHS) since 2013, and vice president of the Collegiate Association of Writers of Spain (ACE-Andalucía). Visiting professor in France, Morocco, Mexico, Portugal, Sweden, Poland… Director of congresses and summer courses on Spanish literature. All his poetry collected is titled The comedian´s paradox. http://www.moraleslomas.com
PLATFORMS
To Fernando de Villena
Waiting for it is not known what.
That empty platform, with the rain
and his silence.
Perhaps as a den of stories
that are repeated over and over again.
A place to go far away
like a ceremonial that is prepared
with the calm slowness of the days.
A place that does not stop the road
and remains, veiled mystery,
with its solitude and its vast night.
Eyes waiting
and calm heart.
КОЛОВОЗИ
На Фернандо де Вилена
В очакване на неясно какво.
Онзи празен коловоз с дъжда и тишината си.
Сякаш е бърлога на истории,
които се повтарят отново и отново.
Място, от което тръгваш надалеч
като церемониал, който се подготвя
със спокойната ленивост на дните.
Място, което не прекъсва пътя,
а остава, забулена мистерия
със своята самота и с безкрайната си нощ.
Очакващи очи
и спокойно сърце.
Превод – д-р Лидия Шамова
TELLING THAT THE BARBARIANS DO NOT EXIST
Because it got dark and the barbarians
[did not arrive.
Some have come from the borders
and told that barbarians do not exist.
C.P. KAVAFIS
They point out that many beggars
will come
from southern lands.
Some are dangerous black slaves
who have glassy eyes
of hate.
Others come from the East
with his misery and some
fake Reebok
slippers.
There are even those who live here,
by your side, and dirty
the coffee shop cups
when they have finished drinking
its pity coffee.
But why do we keep
waiting
to the beggars?
Kavafis waited for the barbarians
and we to the beggars.
How has the story changed!
Those came with power,
these come with misfortune.
РАЗКАЗВАТ, ЧЕ ВАРВАРИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ
Понеже се стъмни, а варварите [не дойдоха.
Някои, пристигнали от граничните зони,
разказваха, че варвари не съществуват.
К.П. Кавафис
Писано е, че ще дойдат много
просяци,
от южните земи.
Някои са опасни черни
роби, които са със стъклени
очи
от омразата.
Други идват от Изтока
със своята мизерия и с някакви
фалшиви маратонки Reebok.
Има дори такива, които живеят тук,
близо до теб, и цапат чашите
на кафенетата,
когато изпият
жалкото си кафе.
Но защо продължаваме
да очакваме
просяците?
Кавафис очакваше варварите,
а ние – просяците.
Как се измени историята!
Онези са идвали със сила,
тези идват с нещастие.
Превод – д-р Лидия Шамова
AMENDMENT´S PURPOSE
To those who died in the pandemic
Everything sinks
and the world leaves its dirty silence. Everything sinks
in semidarkness house,
with empty shelves
and mercy as a companion.
Everything sinks
in this slow lethargy towards
oblivion.
Everything sinks.
And me trying to be a man
getting dirty in my man humanity,
in my man impurity.
Everything sinks.
I know that my life has to be
wander the horizon
in search of that broken humanity.
I know that my man life
look for his nude,
in the bewilderment of an empty
house.
Silence the light,
invoking a kind of armistice.
Trying to make the world
do not sink into forgetfulness,
trying that pain
not be a night mask.
ЦЕЛТА НА ИЗМЕНЕНИЕТО
На загиналите в пандемията
Всичко потъва,
а светът изоставя мръсното си мълчание.
Всичко потъва
в тъмнината на къщата
с опразнени рафтове
и със спътник – милостта.
Всичко потъва
в тази бавна летаргия към
забравата.
Всичко потъва.
А аз се опитвам да бъда човек,
омърсен в своята човешка човечност,
в моята човешка нечестивост.
Всичко потъва.
Знам, че животът ми
трябва да се превърне в скитане из хоризонта
в търсене на тази разпокъсана човечност.
Знам, че животът ми като човек
търси своята голота,
в безпорядъка на една празна
къща.
Приглушената светлината
призовава за някакво
примирие.
Стараейки се светът
да не потъне в забвение,
стараейки се болката
да не се превърне в маската на нощта.
Превод – д-р Лидия Шамова
The mythical archetype of Orpheus and the three wounds
Human beings need narrative symbols that make us return again and again to the origin of being and being in the world. The being that Heidegger referred to. One of these symbolic uncertainties is the myth of Orpheus. His descent into the underworld (the catabasis or the down travel) is for love. His emblem, Orphism, anchors in the cult of two divinities that define us, Apollo and Dionysus, who emerge in their dualism but who require us in their vitality. Orpheus combines Apollo and Dionysus in humanity, but also light and darkness, the human and the divine, light and shadows.
Despite everything, Orpheus has been singularly one of the myths that has gone most unnoticed for much of the history of humanity, although, from our point of view, it symbolizes within it the three great words that determine our existence: love, life and death.
The Spanish poet Miguel Hernandez, in a very simple poem that would be immortalized internationally by the singer-songwriter Joan Baez, said:
He arrived with three injuries:
that of love,
that of death,
that of life.
With three wounds he comes:
that of life,
that of love,
that of death.
With three wounds me:
that of life,
that of death,
that of love.
In the myth of Orpheus he has three hurts: love, life and death. In these three words the great issues inherent to the human being are raised, where other great ideas that are also associated with Orpheus are inserted: music, always associated with poetry, art, the desire for immortality, sexuality, vitality and resurrection, the pain for lost love, the role of women and animals…
However, Orpheus, according to Plato, also had a imperfection: being incapable of dying to live his love with Eurydice in the underworld.
But he doesn’t really want love in the underworld, in a telluric environment, but in life. He does not understand love in death but in life.
Since ancient times it is known that music, personified in Orpheus, was considered an essential force capable of preserving illnesses and elevating man to divinity, but also as capable of precipitating him towards the forces of evil, capable of calming storms, calm the spirits of the crew and even defeat the feared sirens in their adventure with the Argonauts.
The power of music associated with poetry, with words, breaks the limits of nature, calms animals, moves mountains, changes the course of rivers, overcomes the borders between life and death.
The love for Eurydice led him to visit hell, to notice the power of death, to rush into it, but also the desire to contemplate it led him to not be able to enjoy his beloved in life and to have to suffer enormous punishments until he met again.
She already dead in Hades. However, love ended up conquering death, as in the well-known poem by the Spanish poet Francisco de Quevedo, “Constant love beyond death,” which says in its last hendecasyllable: “Dust will be more dust in love.”
In her desire to reunite with Eurydice, really Orpheus recreated her memory, but not herself. He was building a fiction that later makes him succumb.
In today’s world, how many times do we construct fictions that make us succumb to the reality of that catabasis. We always live with three wounds: that of life, that of death and that of love, and, in his mythical archetype, Orpheus can bring us closer to understanding the world, of Heideggerian dasein, with its relevance and its humanity.
Митичният архетип на Орфей и трите рани
Човешките същества се нуждаят от наративни символи, които ни карат да се връщаме отново и отново към произхода на битието и битието в света. Съществото, което Хайдегер споменава. Едно от тези символични съмнения е митът за Орфей. Слизането му в подземния свят (κατάβασις или пътуването му отвъд) е заради любов. Неговият символ, Орфизмът, се закотвя в култа към две божества, които ни дефинират – Аполон и Дионис, които в своя дуализъм изплуват на повърхността, но които ни изискват в своята виталност. Орфей съчетава Аполон и Дионис в човечеството, но също и светлината и тъмнината, човешкото и божественото, светлината и сенките.
Въпреки всичко, митът за Орфей е един от митовете, които са останали най- незабелязани в по- голямата част от историята на човечеството, макар че от наша гледна точка той символизира в себе си трите велики думи, които определят нашето съществуване: любов, живот и смърт.
В едно свое кратко стихотворение, което ще бъде увековечено в международен план от певицата и автор на песни Джоан Байз, испанският поет Мигел Ернандес много просто казва:
Той пристига с три рани:
Тази на любовта,
Тази на смъртта,
Тази на живота.
С три болки той идва:
Тази на живота,
Тази на любовта,
Тази на смъртта.
С три болки съм аз:
Тази на живота,
Тази на смъртта,
Тази на любовта.
В мита за Орфей има три думи: любов, живот и смърт. В тези три думи сa големите въпроси, присъщи на човешкото същество, чрез които са вмъкнати други велики идеи, също свързани с Орфей: музиката, винаги асоциирана с поезията, изкуството, желанието за безсмъртие, сексуалността, жизнеността и възкресението, болката от изгубената любов, ролята на жените и животните…
Обаче на Орфей, според Платон, са присъщи и несъвършенства: неспособен е да умре, за да изживее любовта си с Евридика в подземния свят. Но всъщност той не иска любов в подземния свят, в телурична среда, а в живота. Той не разбира любовта в смъртта, а в живота.
От древни времена е известно, че музиката, която се олицетворява с Орфей, е смятана за съществена сила, способна да предпазва от болести и да издига човека до божественост, но също така и че е способна да го тласне към силите на злото, способна да успокоява бурите, да успокоява духовете на екипажа и че им вдъхва сили да победят страховитите сирени в приключението на аргонавтите.
Силата на музиката, свързана с поезията, с думите, разчупва границите на природата, успокоява животните, премества планини, променя течението на реките, преодолява границите между живота и смъртта.
Любовта към Евридика подтиква Орфей да посети ада, да забележи силата на смъртта, да се втурне в нея, но и желанието да я съзерцава го отвежда до там, че да не може да се наслади на любимата си в живота и да трябва да понесе огромни наказания, докато не се срещнат отново.
В Хадес тя вече е мъртва. В крайна сметка обаче Любовта побеждава смъртта, както в добре познатото стихотворение на испанския поет Франсиско де Кеведо „Постоянна любов отвъд смъртта“, което казва в последната си шестнадесетична сричка: „Ще бъдат вече прах, но влюбен прах“.
В желанието си да се събере отново с Евридика, Орфей наистина пресъздава паметта й, но не и самата нея. Той изгражда фикция, която по-късно го кара да се поддаде.
В днешния свят колко пъти създаваме измислици, които ни карат да се поддадем на реалността на това пътешествие в отвъдното (κατάβασις). Ние винаги живеем с три рани: тази на живота, тази на смъртта и тази на любовта, и в своя митичен архетип Орфей може да ни доближи до разбирането на света, на битието (Dasein) според Хайдегер със своята релевантност и хуманност.
Превод – Гергана Златкова
